Ученици от клуб “Екологични пътеки и защитени видове” ПГВМСС"Св. Г. Победоносец" гр. Костинброд по проект УСПЕХ посетиха природните забележителности на
Белоградчик и пещера „Магурата“.
Белоградчишките скали се разпростират на приблизително 30 км дължина,
3 до 5 км ширина и до 200 м височина. Най-величествените скали
обграждат Белоградчик : Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът,
Мечката, Адам и Ева, Замъкът. Безкрайна панорама от
зъбери, скали, пропасти, тучни поляни и прохладни долчинки с бистри
ручеи, а далеч в синевата са спокойните очертания на Стара планина. Пред
тази гледка човек онемява. Наименованията на всяка скална фигура са
плод на народното въображение. Флората около скалите включва много
ендемити специфични за Балканите и записани в Червената книга на
България. Животинският свят е представен от скален орел, бухал, малък
лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и
други. От Белоградчик тръгват няколко пътеки, виещи се край
Белоградчишките скали, подходящи за разходки.
Пещерата Магурата се намира на 17 км от гр.
Белоградчик, във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска
височина). Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България.
Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Общата дължина
на откритите галерии е около 2500 м.
Температурата в пещерата е 12 градуса целогодишно.
Образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни.
Пещерата притежава едни от най-богатите по форма и размери образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко”. С внушителни размери впечатлява „Големият сталактон” с височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. „Падналият бор” пък е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата 6 м.
Пещерата се използва и за производството на шампанизирано вино, което отлежава при естествени условия, сходни с тези, използвани при производството на френско шампанско.
Белоградчишките скали се разпростират на приблизително 30 км дължина,
3 до 5 км ширина и до 200 м височина. Най-величествените скали
обграждат Белоградчик : Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът,
Мечката, Адам и Ева, Замъкът. Безкрайна панорама от
зъбери, скали, пропасти, тучни поляни и прохладни долчинки с бистри
ручеи, а далеч в синевата са спокойните очертания на Стара планина. Пред
тази гледка човек онемява. Наименованията на всяка скална фигура са
плод на народното въображение. Флората около скалите включва много
ендемити специфични за Балканите и записани в Червената книга на
България. Животинският свят е представен от скален орел, бухал, малък
лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и
други. От Белоградчик тръгват няколко пътеки, виещи се край
Белоградчишките скали, подходящи за разходки.Пещерата Магурата се намира на 17 км от гр.
Белоградчик, във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска
височина). Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България.
Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Общата дължина
на откритите галерии е около 2500 м. Температурата в пещерата е 12 градуса целогодишно.
Образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни.
Пещерата притежава едни от най-богатите по форма и размери образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко”. С внушителни размери впечатлява „Големият сталактон” с височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. „Падналият бор” пък е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата 6 м.
Пещерата се използва и за производството на шампанизирано вино, което отлежава при естествени условия, сходни с тези, използвани при производството на френско шампанско.
Коментари
Публикуване на коментар