Великден е един от най-светлите празници в православния календар. Това е денят, в който християните празнуват възкресението на своя Господ Исус Христос. Божият Син, който със смъртта си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението си дал надежда за живот след смъртта.
Като един от най-големите и важни за християните празници, Великден е свързан с множество обичаи и подготовка за празника. Всяка година Възкресението се пада на различна дата. Източната православна църква се съобразява с юлианския, а католическата с григорианския календар. Също така Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха.
Седмицата преди Великден се нарича Страстна седмица и за всеки ден има опредени традиции, които християните трябва да спазват. Това е и последната седмица от Великия пост, продължаващ осем седмици. Според православната църква докато трае поста не трябва да се ядат храни от животински произход и също така са забранени развлеченията.
Някои от традициите са доста променени и позабравени в днешно време, но християните са запазили най-хубавото от празника. Това са традицията с боядисването на яйцата и приготвянето на специална трапеза. Някои народи имат и собствени обичаи. В повечето западноевропейски страни един от основните символи на празника е големият великденски заек. В Полша пък на празничната трапеза слагат фигурка на агне направена от масло или захар. В Чехия момичетата пръскат момчетата с вода, за да измият от тях това. което е останало от зимата.
Великден се празнува три дни.
В полунощ на събота срещу неделя хората отиват на черква и под звъна на камбаните се поздравяват с думите: “Христос возкресе!”, и в отговор се казва: “Во истина возкресе!” Целуват се и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата среднощна свещ се носи мълчешком вкъщи.
Сутринта на първия празничен ден (винаги неделя) всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта от църквата се отнася в дома. В неделя всички се чукат с боядисаните яйца. През целия ден се ходи на гости, посещават се родителите, кумовете, кръстниците, близки и приятели. Носи се козунак и бутилка вино.
На светлия празник се връзвали люлки и люлеенето е било задължително. Тези люлки имат магическо значение. Младите пеели песни за русалки и вили-самодиви. Децата играели на прескочи кобила из поляните, а родителите им виели кръшни хора. На този ден всеки може да си пожелае нещо, стига да го направи с открито сърце, но трябва да държи монета в ръката си. Ако е праведен молбата му ще се изпълни.
На втория ден на Великден, наричан в някои райони на страната разтурни или разметан понеделник, моми и ергени се събират на някоя поляна в две групи и една срещу друга търкалят червени яйца помежду си, за да има плодородие и да не пада градушка. С ВЕЛИКДЕН завършва СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ.
Денят на Христовото Възкресение, но също и последният ден от прехода към пролетта и лятото, ден на окончателното възобновяване и пробуждане на природата. Затова според народните представи той е най-големият и важен пролетен празник.
Именници: Велик, Велика, Велико, Велин, Велислав, Величка, Величко, Велка, Велко, Вельо, Вили, Витан
Като един от най-големите и важни за християните празници, Великден е свързан с множество обичаи и подготовка за празника. Всяка година Възкресението се пада на различна дата. Източната православна църква се съобразява с юлианския, а католическата с григорианския календар. Също така Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха.
Седмицата преди Великден се нарича Страстна седмица и за всеки ден има опредени традиции, които християните трябва да спазват. Това е и последната седмица от Великия пост, продължаващ осем седмици. Според православната църква докато трае поста не трябва да се ядат храни от животински произход и също така са забранени развлеченията.Някои от традициите са доста променени и позабравени в днешно време, но християните са запазили най-хубавото от празника. Това са традицията с боядисването на яйцата и приготвянето на специална трапеза. Някои народи имат и собствени обичаи. В повечето западноевропейски страни един от основните символи на празника е големият великденски заек. В Полша пък на празничната трапеза слагат фигурка на агне направена от масло или захар. В Чехия момичетата пръскат момчетата с вода, за да измият от тях това. което е останало от зимата.
В полунощ на събота срещу неделя хората отиват на черква и под звъна на камбаните се поздравяват с думите: “Христос возкресе!”, и в отговор се казва: “Во истина возкресе!” Целуват се и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата среднощна свещ се носи мълчешком вкъщи.
Сутринта на първия празничен ден (винаги неделя) всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта от църквата се отнася в дома. В неделя всички се чукат с боядисаните яйца. През целия ден се ходи на гости, посещават се родителите, кумовете, кръстниците, близки и приятели. Носи се козунак и бутилка вино.
На светлия празник се връзвали люлки и люлеенето е било задължително. Тези люлки имат магическо значение. Младите пеели песни за русалки и вили-самодиви. Децата играели на прескочи кобила из поляните, а родителите им виели кръшни хора. На този ден всеки може да си пожелае нещо, стига да го направи с открито сърце, но трябва да държи монета в ръката си. Ако е праведен молбата му ще се изпълни.
На втория ден на Великден, наричан в някои райони на страната разтурни или разметан понеделник, моми и ергени се събират на някоя поляна в две групи и една срещу друга търкалят червени яйца помежду си, за да има плодородие и да не пада градушка. С ВЕЛИКДЕН завършва СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ.
Денят на Христовото Възкресение, но също и последният ден от прехода към пролетта и лятото, ден на окончателното възобновяване и пробуждане на природата. Затова според народните представи той е най-големият и важен пролетен празник.
Именници: Велик, Велика, Велико, Велин, Велислав, Величка, Величко, Велка, Велко, Вельо, Вили, Витан
Коментари
Публикуване на коментар