Пропускане към основното съдържание

Великден


Един от най-големите християнски празници е Великден – Възкресение. Евангелието разказва, че Исус е дошъл на земята, за да спаси хората от греховете им. Проповядвал доброто и любов между тях. Но той бил осъден и разпънат на кръст.

Велики петък (Разпети петък) е време на душевно пречистване и ден в който не се работи. От Разпети петък до обяд на Страстната събота не се слага нищо в устата. В събота жените са месели специални обредни хлябове. Великденските обредни хлябове са няколко вида и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките.


ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБ – Яйченик, чупник, кукулник, паска, писан кравай, великденски колак, великденска кукла, плетеница, вит-превит кравай, женско играло и др. обреден хляб (чиито съвременни заместители са козунаците) за ВЕЛИКДЕН. Приготвя се в събота (някъде и в петък) на СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ. Меси се от стопанката, по-рядко от най-старата жена в дома. Преди замесването тя се измива и преоблича с нови или чисти дрехи. Великденският хляб се приготвя задължително от пшеничено брашно, с нов квас (забъркан на Велики четвъртък на Страстната неделя), с мазнина и намазан преди изпичането с яйце. По време на втасването му в тестото се поставя зеленина. Обредните хлябове са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника, за лазарската кумица, за др. близки. Те са разнообразни по форма (кръгли, лирообразни, елипсовидни, продълговати или от отделни парчета тесто в плетеница и др.) и са с различни шарки. Характерният елемент от украсата им са яйцата (едно или няколко, червени или небоядисани), които се поставят върху хляба преди изпичането му. Великденският хляб не се реже. Той винаги се разчупва на толкова парчета, колкото са хората на трапезата, включително и децата.



Другият основен елемент на Великден са ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ЯЙЦА.

Пролетните обредни практики, свързани с яйце, възникват в дълбока древност. Те са формирани на митологична основа във връзка с народните представи за яйцето като символ на жизненото начало, на прераждането и прорастването, на обновителните процеси в природата. С течение на времето тези практики са усвоени от християнството и включени в неговата идеология. В обредната практика на българите Великденските яйца се приготвят по правило най-често в четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота срещу Великден. По традиция приготвените яйца за Великден са два основни вида – боядисани в един тон (червено, жълто, зелено, синьо и др.) и рисувани, наричани “писани”, шарени, перашки, кадънки, китанчета и др. За художественото изписване се прилага различна технология – орнаментиране с чист пчелен восък, след което яйцето се боядисва; декориране на бяло или боядисано яйце с цветен рисунък; украса от налепена различна по цвят вълнена прежда и др. Най-често срещаните орнаменти са растителните и линеарните. Великденските яйца са предназначени за подаръци на близки и роднини през празника и за великденската трапеза, но те са и основен обреден елемент във великденския празничен цикъл. С тях се извършват редица обредни практики за предпазване на хора, домашни птици и животни, на посеви от болести, урочасване или зли духове и за продуциране на здраве и плодородие. Първото боядисване на яйце винаги е в червено. Вярва се, че то притежава по-особена магическа сила, която може да предпазва и стимулира. С него стопанката потърква лицето на всяко дете като изрича благословия (или му бае) за здраве и жизненост: “Да си жив(а) и здрава(а), да си червен(а) като дядо Великден”. “Да си червен(а) като Великденско яйце”, “Да си здраво, бяло и червено”. В някои райони на страната с първото яйце потъркват и лицата на младите моми и невести. То се оставя на домашната икона. На Велики четвъртък следващата година по вътрешността му гадаят за бъдещето на дома и стопаните. На места първото червено яйце заравят на нивата на Гергьовден, за да я предпазва от градушка. Типична великденска практика е залепването с прясна говежда тор или прясно тесто на черупките на червените яйца върху стените и под вратите на къщата и стопанските помещения, което има предпазващо и продуциращо значение. Задължително спазван обичай от младите семейства в първите години след сватбата е разнасянето на червени яйца заедно със специално приготвените ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБОВЕ на кумовете, на деверите, на шаферите, на родителите на невестата.

Великден се празнува три дни.

В полунощ на събота срещу неделя хората отиват на черква и под звъна на камбаните се поздравяват с думите: “Христос возкресе!”, и в отговор се казва: “Во истина возкресе!”. Целуват се и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата среднощна свещ се носи мълчешком вкъщи.

Сутринта на първия празничен ден (винаги неделя) всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта от църквата се отнася в дома. В неделя всички се чукат с боядисаните яйца. През целия ден се ходи на гости, посещават се родителите, кумовете, кръстниците, близки и приятели. Носи се козунак и бутилка вино.

На светлия празник се връзвали люлки и люлеенето е било задължително. Тези люлки имат магическо значение. Младите пеели песни за русалки и вили-самодиви. Децата играели на прескочи кобила из поляните, а родителите им виели кръшни хора. На този ден всеки може да си пожелае нещо, стига да го направи с открито сърце, но трябва да държи монета в ръката си. Ако е праведен молбата му ще се изпълни.

На втория ден на Великден, наричан в някои райони на страната разтурни или разметан понеделник, моми и ергени се събират на някоя поляна в две групи и една срещу друга търкалят червени яйца помежду си, за да има плодородие и да не пада градушка. С ВЕЛИКДЕН завършва СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ.

Денят на Христовото Възкресение, но също и последният ден от прехода към пролетта и лятото, ден на окончателното възобновяване и пробуждане на природата. Затова според народните представи той е най-големият и важен пролетен празник. Велиден, Влиден, Възкресение Христово - неделята след първото пролетно пълнолуние ­един от най-големите пролетни празници, който трае три дни. Мястото му в църковния календар съвпада с възраждането и разцвета на природата, с тържеството на слънцето и живота.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Нетикет - етично поведение и общуване между хората в Интернет пространството

    Нетикет ( неологизъм , съставен от думите „ интернет “ и „ етикет “) е събирателен термин за нормите на етично поведение и общуване между хората в Интернет пространството. Потребността от нетикета възниква с навлизането на съвременните комуникации в ежедневието и поради множеството ограничения, които тази среда на общуване налага. Потребност от спазване на нетикет има при всички форми на компютърно-опосредствано общуване: електронна поща , приложения за instant messaging като ICQ и Skype , приложения за чат , интернет форуми и дъски за съобщения, онлайн общности като Orkut , Last.fm , Уикипедия . Правилата най-общо зависят от това дали комуникацията : е междуличностна или групова, е формална (делова) или неформална, е частна или публична, е синхронна или асинхронна, се провежда на роден или на чужд език (в т.ч. и азбука). Правилата за поведение са общоприети, макар че различните общности могат да въвеждат свои допълнителни специфични изисквани...

Безопасен интернет

На 11-и февруари много страни по света, включително и България, отбелязват Международния ден за безопасен интернет, който цели насърчаването на формирането на етична онлайн среда. Инициативата се организира за първи път през 2004 г., а през тази година мотото ѝ е “Да създадем по-добър интернет заедно”. По данни на Лаборатория Касперски, най-голямата европейска компания, разработваща антивирусен софтуер, почти една четвърт от родителите не следят активността на децата си в интернет. В същото време почти половината малчугани прекарват все повече време във виртуалния свят. Загубите от по-ниската виртуална сигурност възлизат на 23 млрд. долара, показва индексът за компютърна безопасност на Microsoft. В ПГВМСС "Св. Г. Победоносец" ученици от 9 клас създадоха презентации и табло на тема "Безопасен интернет".  

Прием 2019/2020 г.

ПРИЕМ  2019-2020    учебна година СЛЕД ЗАВЪРШЕН  VII  КЛАС: ПРОФЕСИЯ:   ВЕТЕРИНАРЕН ТЕХНИК СПЕЦИАЛНОСТ:   ВЕТЕРИНАРЕН ТЕХНИК с разширено изучаване на английски език СРОК НА ОБУЧЕНИЕТО: 5 ГОДИНИ     ПРОФЕСИЯ:   РЕСТОРАНТЬОР     СПЕЦИАЛНОСТ:   КЕТЪРИНГ     с разширено изучаване на английски език     СРОК НА ОБУЧЕНИЕТО: 5 ГОДИНИ                                                                       ПРОФЕСИЯ:   ТЕХНИК-ТЕХНОЛОГ В ХВП      СПЕЦИАЛНОСТ:   Производство на алкохолни и                         безалкохолни напитки    ...