Никола Йонков Вапцаров е български поет. Стиховете му са революционни и със социален характер. Превеждан е на редица езици. Единствената цялостна стихосбирка на Вапцаров е „Моторни песни“, която излиза през 1940 г. Вапцаров е известен и като активист на нелегалната тогава Българска комунистическа партия и активен антифашист. През 1942 г. на 32-годишна възраст той е осъден на смърт за терористична дейност по силата на Закона за защита на държавата, заради минноподривни дела срещу немските войски в качеството си на ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БКП. На 23 юли той е разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София. И до днес поетът остава един от най-обичаните български творци. ВЯРА Ето – аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея). С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога. С живота сме в разпра, но ти не разбирай, че мразя живота. Напротив, напротив! – Дори да умирам, живо...